Оцветяваш въздуха със сребърният си смях.

Дете на Слънцето и Земята.

Житен клас.

Диво вълче.

Земна пчела.

Караш ги да мразят Времето.

Превръщаш младостта в провинение.

Цъфнала бреза и дъжд.

Търкалящи се кълбенца дим.

Помиташ самообладанието ми като планински пожар.

Сама съм, а изведнъж въздуха започва да мирише

Горчиво-тръпчиво и по-зелено.

Риган.

Ти си.

Няма особено значение.

Пак просто пиеш вода и си тръгваш.