Прочетен: 1070 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2015 14:23
Той е такова едно същество, дето ти иде или да го пребиеш, или да го сгушиш.
От онези момчета, които когато влязат в стаята вече не можеш да гледаш нищо друго, а докато го гледаш с часове не можеш да решиш, дали е очарователен, или е умствено изостанал ...
Само с повдигане на вежди, или с поглед, или с тиха маимунска мимика, която се появява на иначе перфектното му като кубче лед от формичка лице, може да провали всичко. Може да внесе смут във всяка ситуация. Да разпарчетоса часове труд и концентрация.
И го прави по един такъв начин, че му се разминава винаги. Докато си му бесен и вече си забравил, че той го е направил.
Прави се на самоуверен, за да не забележиш, че си няма никаква идея какво прави тук. Дори не знае какво казва, но пак му се разминава.
А когато го наблюдаваш...
Той е ... един такъв..
Като фар на колело е. От онези с динамото. Докато има движение е като малък, досаден дракон – извива се във всички посоки и вдига ужасен шум, а лицето му прави едни такива неща, че те болят очите.
И в един момент просто угасва. „Цък“ - и е в режим студена вода.
Нито вибрация, нито трепване.
После пак си харесва нещо, с което да се изгаври, и първо оживява устата му , започва да се смее или да я сбръчква. Очите му нямат нищо общо с него. Те си седят там, черни, дълги, лъскави, на изчкаване.
Никога до сега не бях виждала човек, който да може да изключва очите си от цялата картинка, а в същото време лицето му да е анимирано като гифче на котка.
Устата и носът му правят някакви луди съчетания, а очите му просто си седят там и чакат нещо да си струва.
Когато види, че в ситуацията има потенциал, през двете черни бобчета преминава малък, едва видим импулс и целия ад избухва.
Край. Каквото и да си захванал отива на кино. Най-разумно е да спреш,седнеш, и изчакаш да му мине. Да използваш момента да измислиш схема на действие за следващия кратък период на покой, през който сладващата му идея ще мине от брадичката, през устата, до очичките.
Тогава е единственият спокоен момент. Когато той седи в покой, с изражение на нацупено дете, с дървена мутра, изключени очи.
Сигурно майка му го е оставяла сам по цял ден като малък. Научил се е да си измисля ситуации и да се възползва от тях.
И на хората им харесва.
Или не. Но няма значение. Пак му се разминава. Защото накрая решаваш, че е очарователен. И искаш да си го заведеш у дома и да се грижиш за него.