Постинг
22.08.2010 20:08 -
Behold
Залез.
Лято е, но вятъра е студен.
На ръба на скалата ветровете си играят с косата й, шарена от лъчите на слънцето.
А те, последните му, гаснат зад фара на хълма в далечината.
Само там, където докосваха голите й ръце, мека оранжева топлина се прокрадваше.
Повеите миришат на морето и носят миризмата на мокри камъни.
Обръща се и си тръгва, позволявайки на залеза да я изпрати с ръката си на гърба й.
Косата й се осуква около лицето й, а туфите висока зелена трева – около глезените й.
Когато си тръгваш от някъде, където си намерил себе си,
Природата го усеща.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 687
Блогрол