Постинг
05.08.2010 12:22 -
Портрета на Демона
Парещо като лед.
Бяло като скръб.
Топло като пръст.
Меко като Глухарче.
Стъкла в гърлото.
Хиляди, разбиващи се в земята, ледени висулки.
Луната се отразява от лицето ти като от мрамора на надгробна плоча.
Памучен поглед.
Виждал ли си бяла акула да се усмихва?
Поглеждал ли си се в огледалото, когато си щастлив?
Носи ли ти болно удоволствие да разглеждаш порязаното на ръката си?
А защо тогава ме питаш защо искам да те виждам?
Мисля си за сяра, сол, иланг-иланг и червено и много
Ми се иска да те гушна някога.
Може би, след като си летял над тревата и миришеш на слънце.
Нужда като кинжал.
Безнадеждност като шишарка.
Моето красиво бедствие.
Далеч, далеч, на един хвърлей.
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 687
Блогрол
