Как отчаяната лудост превръща страха в надежда?

Като те кара да си мечтаеш да те убият,

за да се преродиш и да започнеш на чисто.

Като нещо друго, ако имаш късмет.

Като миг след като отражението в прозореца ти нощем

Те е уплашило, вече с надежда чакаш чудовището да

Влезе и да те направи като себе си.

Като лежиш на земята в тъмнината

На стаята си, кръстосал ръце върху лицето си

И се чудиш от къде, по ангелите, идва тая

Болка, която даже не е болка, а някакво

Ужасяващо, задушаващо усещане за

Дупка в гърдите, изтръпнала рана.

И й се молиш да те заболи, за да си сигурен, че си

още жив.

Като се озоваваш сам в празен дом в три през нощта

И ти иде да разкъсаш гърлото си, защото

няма глас да крещи, а ти си в паника,

Защото вече е късно, а ти не си започнал.

Защото остаряваш, преди да му е времето.

Като се страхуваш до побъркване,

 че онова усещане ще се върне.

Като знаеш, че щом те е страх – има надежда.