и малките жълтурчета изгреят върху тревата, 
когато сутрин се събуждаш от слънчевите лъчи по лицето си, 
когато първото, което чуваш са врабчетата....

Навън е топло, светло, хорицата щъпукат по улиците като малко по-големи и лоши мравки, на теб ти е лееко по-добре поне от факта, че всичко вече не е бяло и ледено отвън, както на теб ти е отвътре.

Седиш някъде на слънчице и се опитваш да размразиш ледения човек вътре в теб.
И чакаш с нетърпение да се прибереш у дома, защ0то това е, което правиш всеки път, когато дойде сезонът на Глухарчетата.

Тръгнах да пообиколя, да видя каквото не съм.
Не знаех къде отивам, 
не знаех какво ще видя, 
не знаех кого ще срещна, 
само знаех че не бива на връщане да вземам със себе си нищо от тези неща.



Да, но винаги във всяка приказка идва дразнещият момент, в който всичко се прецаква.
Този път знам, че Сезонът на Глухарчетата няма да ме заведе у дома, защото станах жертва на пътя си.


А завърна ли се, едва ли някога ще тръгна отново .