Тази фраза(заглавието) е част от нещо, което Mortacy ми прати....
Допада ми. Напомня ми за някакво нещо, което не съм сигурна за мен ли се отнасяше?! Или не? Или за мен и не съвсем......
Има неща, които са невъзможни, когато осъзнаеш сериозността им.... И страшни. Като щастието.
Но пък стерилността на емоциите и егоцентризмът са пркрасно проявление на сдъвканата ми вселена.
Няма смисъл.Нищо няма смисъл. Има константи има и преходни неща. Не съм нито първото, нито второто. Аз съм си аз. И ми е много хубаво зад стената, която толкова време строих.
Когато няколко пъти си умирал е лесно да го прозреш.
Мирогледа мие сложен за простосмъртните.Вие виждате света и живота като през мръсно стъкло...и плюете и забърсвате, размазвайки още повече..А аз съм от другата страна.Времето тече бааавно, бавно, и аз виждам всичко...и всички. И отделям внимание и забелязвам всеки един детайл. И ви гледам как се напъвате да давате, да взимате, да създавате и да приемете създаващия и творенията му..и умът ви не го побира, но се самозаблуждавте че не е така...
Имам да кажа още нещо...Но няма...Няма да ме разберете.
А аз пак ще кажа "Не ми пука" !
И ще вдигна рамене, когато някои създаде нещо, защото съм безразлична към чуждото. То в повечето случаи не струва и атом от вселената ми !